Когато думите не стигат
След като вече е пролет реших и аз да напиша нещо, свързано с пролетта. Докато повечето пишат за птичките и пчеличките аз скалъпих нещо за приятелите, което напоследък за мен е доста актуална тема.
Когато думите не стигат,
по-добре да замълчим.
Спомените ни настигат
и не знаем накъде вървим.
Някой пак ще каже твърде много
Ще заболи и ще забравим.
И отново ще го съдим строго
без добро да направим.
Кой е този отсреща?
Не го ли помним вече?
Имаме друга среща…
А той е тъй далече…
Кого да мразим и кого да обичаме?
Имаме ли право приятел да наричаме
този, когото обърна ни гръб
и вече не е толкова скъп?
Когато своята ръка протегнах
и всичко друго пренебрегнах,
отново не срещнах този, когото познавах,
този, на когото всичко давах.
*********************************************
Аз лично се поставям и от двете страни на барикадата.
Много добре написано! Хареса ми. А и малко ме изненада поетичната ти страна, понеже досега познавах HTML5 базираната.
ОтговорИзтриванеХаха, то HTML5 си е поезия за разработчиците ;)
ОтговорИзтриванеСтихотворението много ми хареса.
ОтговорИзтриванеНяма да е зле някой път да напишеш някое весело стихотворение свързано с програмиране :D
На краят на една златееща епоха
ОтговорИзтриванеСтоя и съзерцавам още
Където те след мене не дойдоха
И чакам винаги самотен нощем
Останаха където аз не можех
Не си ги спомням вече ясно
И ще царуват там, където аз единствено тревожех
Живота стана кътче тясно
И парченца от небето тук за мен ще се намерят
Независимо къде съм, независимо с кои
Когато думите от мен изчезват
Оставам тук, защото тук са други
И ще минат времена и векове
Из прашните пустини ще загубя спомена за тях
И далечни ледни строги ветрове
Където думите не стигат, където бях
Nezzo, ти направо ме засенчи.. Страхотно стихотворение, благодаря ти!
ОтговорИзтриванеКак ще съм те засенчила.. продължение на твоето е. Ти ме вдъхнови! Направо целувки за това...
ОтговорИзтриванеНякъде бе писала, че преди доста време си се отказала да пишеш поезия и се ориентираш към прозата. Да не би сега да се възроди поета в теб?
ОтговорИзтриванеПиша поезия отвреме-навреме... много рядко. Поскоро направо нищо не пиша :D.
ОтговорИзтриванеАко се интересуваш мятай отвреме-навреме един поглед тук... http://m1nik.blogspot.com/
Започнах да се гавря със себе си.. всеки един пишещ стига до това положение. Най-вероятно ще ми мине ;)
Редовно чета Desire, но в сравнение с това колко пишеш в проза по принцип, поезията не се отличава много.
ОтговорИзтриванеКх.. това го прочетох няколко пъти и не го разбрах.
ОтговорИзтриванеИма нещо вярно в това обаче, че вече не пиша проза. Не ми идва да римувам, само понякога когато има кой да ме вдъхнови много, както ти.
Ако го имаш предвид като количество, просто повечето ми поезия изобщо не е публикувана...
Да, количеството имах предвид.
ОтговорИзтриванеИ аз наскоро започнах няколко стихотворения, които все нямам вдъхновението да довърша.
Аз ако не завърша нещо след като съм го започнала, после никога не мога. Ако намеря такива директно ги трия...
ОтговорИзтриванеХари, не съм и подозирал за тази ти същност. Много ми харесва, но не ми харесва ,че напоследък си се депресирал така. Стегни се! Взимай пример от мен(колкото и странно да звучи= ЩАСТЛИВ съм :Д). Хайде със здраве ще се видим в даскало... или по скоро на масичката на Острова :Д .
ОтговорИзтриванеТощо.