Хари Добрев

Преди известно време бях обещал да направя снимки на парк-остров "Свобода" в град Пазарджик. Надявам се с тази публикация повече хора да разберат за този прекрасен кът, който си имаме ние пазарджиклии. Паркът включва: алеи дървета река : ) 3 кафенета колодрум зоо-кът (маймуни, елени, гризачи, странни птици и кози и какво ли още не) детски-кът паметници скулптури рампа пейки маси градинки Имаме много спомени на острова. Още преди да го ремонтират, когато играехме хек, гонехме се, пръскахме се с вода, играехме на асоциации, баскетбол, биехме се с мечове на арената и какво ли още не. По-късно правехме пейка-парти, празнувахме си рожденните дни там, пиехме бира, играехме карти, разхождахме се, тичахме. Освен всичко това след ремонта, колодрумът предлага и разнообразни спортни дейности. Колодрумът включва: футболно игрище с изкуствено покритие 2 баскетболни игрища 2 волейболни игрища с пясък 6 маси за тенис 4 лоста за набиране 2 успоредки 2 сектора с покрит...

След като вече е пролет реших и аз да напиша нещо, свързано с пролетта . Докато повечето пишат за птичките и пчеличките аз скалъпих нещо за приятелите , което напоследък за мен е доста актуална тема. The one that got away Когато думите не стигат, по-добре да замълчим. Спомените ни настигат и не знаем накъде вървим. Някой пак ще каже твърде много Ще заболи и ще забравим. И отново ще го съдим строго без добро да направим. Кой е този отсреща? Не го ли помним вече? Имаме друга среща… А той е тъй далече… Кого да мразим и кого да обичаме? Имаме ли право приятел да наричаме този, когото обърна ни гръб и вече не е толкова скъп? Когато своята ръка протегнах и всичко друго пренебрегнах, отново не срещнах този, когото познавах, този, на когото всичко давах. ********************************************* Аз лично се поставям и от двете страни на барикадата.

Песен за приятелите Годината е 2011, месец януари. Бял мъж, среден на ръст, брадясал, млад се вози в една от софийските маршрутки. Привечер. Тъмно е. Прибира се от работа, а е едва първи курс. Незнайно как изведнъж започват да го обливат спомени за времето преди година. Беше в математическата гимназия – град Пазарджик. Мисли за целия период от живота си прекарал там като за няколко месеца. Толкова е изморен, че не си спомня нищо конкретно. Само образите на приятелите му изникват като в мъгла. Усмихнати, далечни, любими, но не вечни. Повечето не ги е виждал от лятото. На рождения си ден. А дали няма да ги види и за напред. Всички са толкова близко и все пак толкова далеч. Дори да се срещне с някой от тях няма да е същото. Нишката вече се е скъсала. И двамата ще се радват, но само след края на срещата и ще съжаляват, че не са запазили приятелството си. Сменени номера, неизвестни адреси. Виждаме някоя и друга снимка в интернет. Но там са с други хора, с други приятели. А дали може да...

Какво са приятелите? Кои са приятелите? Може би всички тези списъци с имена и лица във Facebook или Twitter. Да наистина вие знаете някои неща за тях. Даже твърде много неща, повечето от които ненужни. С някои от вашите приятели вие се срещате често, а с други въобще. С някои си говорите, а с други не. На някои давате  капки надежда, а на други цял океан - оправдани някои път. Мислите си понякога: "А аз какво печеля, като правя това за него?". Запазете приятелите си. Помнете значението на тази дума - приятел. Сещайте се често за вашите близки. Оставете "несигурните другари" назад, за да отделяте внимание на вашите "братя по оръжие". Пазете приятелството. Ето ви два музикални поздрава: