Петя Дубарова
След като правих презентация за Петя Дубарова, четох дневника й, стиховете й, преводите й и слушах песни по нейни стихотворения няма как да не пиша за тази велика българска поетеса. Искрено се учудих, че някои мои връстници не знаят коя е тя, така че ще се опитам да предам накратко живота й.
Родена е на 25 април 1962 г. и се самоубива през 1979 г. ненавършила 18 години. Пише разкази и стихотворения от 9-годишна, под наставничеството на майка си, Христо Фотев и Григор Ленков. От 10-годишна води личен дневник, откъдето разбираме как е възприемала околния свят. Тя едновременно е била дете и човек сякаш от друга епоха. Тя е бунтарка, не много добра ученичка, красива; всички са се влюбвали в нея. На нея това й е харесвало, но има само една единствена, неосъществена любов с шведа Пер, когото вижда само веднъж и след това си пишат няколко години. Петя Дубарова участва и във филма на Георги Дюлгеров "Трампа".
Стиховете й са страхотни. Пише сякаш има голям житейски опит зад гърба си. Пише стихове за детството, приятелството, морето, родителите си, живота и много други. Препоръчвам ви да издирите книгата "Най-синьото вълшебство", където е събрано цялото и творчество, писмата й и най-важното – дневника й.
Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.
И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."
Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.
Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.
Прекъсна дъха ми, когато отмина,
затичах се бързо - с ръце да я стигна!
Защо ли избяга - дивна и свидна,
къде си, чия съдба нейде отнесе?
И оттогава тъгувам и викам -
къде си, къде си, звезда?...
Безкрайно далечна и земна,
остави във мен следа -
в мен следа!
По тебе ще тръгна - света ще обгърна,
ще бродя безсънно - в нощта да те върна!
Защо ли избяга - дивна и свидна,
къде си, чия съдба нейде отнесе ?...
Родена е на 25 април 1962 г. и се самоубива през 1979 г. ненавършила 18 години. Пише разкази и стихотворения от 9-годишна, под наставничеството на майка си, Христо Фотев и Григор Ленков. От 10-годишна води личен дневник, откъдето разбираме как е възприемала околния свят. Тя едновременно е била дете и човек сякаш от друга епоха. Тя е бунтарка, не много добра ученичка, красива; всички са се влюбвали в нея. На нея това й е харесвало, но има само една единствена, неосъществена любов с шведа Пер, когото вижда само веднъж и след това си пишат няколко години. Петя Дубарова участва и във филма на Георги Дюлгеров "Трампа".
Стиховете й са страхотни. Пише сякаш има голям житейски опит зад гърба си. Пише стихове за детството, приятелството, морето, родителите си, живота и много други. Препоръчвам ви да издирите книгата "Най-синьото вълшебство", където е събрано цялото и творчество, писмата й и най-важното – дневника й.
На петнайсетгодишните
Аз съм гъвкава, млада, петнайсетгодишна,
аз съм толкова млада за пръв път до днес,
несравнима съм с цвят на напъпила вишна.
Нямам плахост и кротост, и сладък финес.
аз съм толкова млада за пръв път до днес,
несравнима съм с цвят на напъпила вишна.
Нямам плахост и кротост, и сладък финес.
Нося тъмния чар на червена лъвица,
цяла в пищния хаос на джунгли и дни,
а съм всъщност и морска, и в мойте зеници
властно вдига морето зелени стени.
цяла в пищния хаос на джунгли и дни,
а съм всъщност и морска, и в мойте зеници
властно вдига морето зелени стени.
Нося синята кръв на жена индианка,
с бясна сила в мен ври Оцеолова власт.
Вижте, вижте сърцето на моята сянка —
многосърца, стоцветна, различна съм аз,
с бясна сила в мен ври Оцеолова власт.
Вижте, вижте сърцето на моята сянка —
многосърца, стоцветна, различна съм аз,
а съм само една — и за пръв път съм млада,
като грабната в миг от дървото сълза,
като пламък, изригнал от девствена клада,
като лумнала бързо нагоре лоза.
като грабната в миг от дървото сълза,
като пламък, изригнал от девствена клада,
като лумнала бързо нагоре лоза.
Ще раста, ще натрупам във себе си дните
и живота във трудния негов синтез,
ала своята сила петнайсетгодишна
ще запазя такава, каквато е днес.
и живота във трудния негов синтез,
ала своята сила петнайсетгодишна
ще запазя такава, каквато е днес.
Да съм слънчево момиче
В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.
Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.
И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."
Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.
Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.
ЗВЕЗДА
На Петя Дубарова
Веднъж ослепи ме и падна
над мене гореща звезда
звезда искрометна и млада,
стопи се за миг в нощта -
без следа.
над мене гореща звезда
звезда искрометна и млада,
стопи се за миг в нощта -
без следа.
Прекъсна дъха ми, когато отмина,
затичах се бързо - с ръце да я стигна!
Защо ли избяга - дивна и свидна,
къде си, чия съдба нейде отнесе?
И оттогава тъгувам и викам -
къде си, къде си, звезда?...
Безкрайно далечна и земна,
остави във мен следа -
в мен следа!
По тебе ще тръгна - света ще обгърна,
ще бродя безсънно - в нощта да те върна!
Защо ли избяга - дивна и свидна,
къде си, чия съдба нейде отнесе ?...
от Пейо Пантелеев
****************
Нозете ми се сплитат изранени
От тежката подкова на страха.
Студено е! И няма никой с мене!
Ще стигна ли върха?
Ето ви и един поздрав с превод на Петя Дубарова:
Не знам защо си пропуснал да кажеш, че се е самоубила...
ОтговорИзтриванеАми всъщност съм го написал, Вес. Но ето малко подробности:
ОтговорИзтриванеСлед като няколко години си пише с шведа Пер, с когото изживява единствената си любов, той внезапно спира да й пише. След това се разочарова и от хората и лицемерието в тях.
Самоубива се в дома си, чрез сънотворни хапчета и оставя бележка на родителите си със следния текст:
Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА
Дълго време се е смятало, че се е самоубила, защото са я набедили за счупване на машина по време на ученическа бригада. Сега тази версия се счита за мит. Мисля да изчета целия й дневник и всичките й писма, за да да открия истината...
Не смея да твърдя, но всъщност мисля, че един от наставниците и е Григор Ленков. Който също така като редактор на "Родна реч" публикува стихотворенията и там.
ОтговорИзтриванеУпс.. И не го съм го споменал, но му бях объркал името.
ОтговорИзтриванеХари,здравей! Аз съм Насето от стария клас. Супер, че си писал за нея! Аз преди няколко години чух едно стихотворение... единственото, което зная е, че е на Петя Дубарова и в съзнанието ми изплува историята за едно момиче и едно момче, които се разделят... Много го търсих, но не го намерих никъде. Ако случайно си попаднал на такава нейна творба, осведоми ме :)
ОтговорИзтриванеЗдравей, Насе! В момента не разполагам с цялото й творчество, тъй като трябваше да върна книгата, но скоро ще я взема и ще потърся това стихотворение. Тя наистина е писала много и не съм попадал на него досега.
ОтговорИзтриванеСлучайно попаднах тук,търсейки автора на "Звезда".нелепо е за мен,че толкова години незнаех,че е Петя Дубарова...Но нищо не е случайно...
ОтговорИзтриванеАз съм доста по-голяма-на 28год. жена съм,и животът ми,вече е смогнал да ми предаде доста от най-важните уроци....Обичам поезията,пиша от 7 годишна,обичам всичко,което кара да чувстваш как цялото ти същество потръпва от красота и почети божественост..
Нямам думи,...прочетох интрото ти ,и душата ми се сви от радост,каквато рядко ме обзема..Години наред живеейки своя живот,аз виждам как всичко истинско,неоценимо и възвишено-изчезва,угасва у хората...и как новото поколение ,дори няма шанса,да усети дори за миг ,нещо от това...Ти си лъч светлинка,че макар и на тази възраст,макар роден и живеещ в това безпътно време,имаш душа,имаш мечти,имаш нравственост и ми вдъхна надежда ,че все пак има шанс, децата ми да отраснат в един по-добър,по-красив свят...
Това ,което правиш,е достойно и ти желая от цялата си душа,да реализираш всичките си цели,да постигнеш мечтите си и винаги да се чувстваш пълноценен и полезен...Бъди здрав,а другото е твое!!
Едно голямо благодаря! :)
ОтговорИзтриванеМного съм доволен, че съм те зарадвал и съм ти вдъхнал надежда.
Успех!
Сега забелязах една неточносто в предния анонимен коментар. Стихотворението "Звезда" не е от Петя Дубарова. То е посветено на нея от Пейо Пантелеев.
ОтговорИзтриванеNeka ne ni e neudobno da kazhem, che Komsomolyt ubi Petya. Filmyt "Trampa" e mnogo pokazatelen v tozi smisyl. Potyrsete klipyt - otkys ot tozi film i shte se ubedite sami v tova.
ОтговорИзтриванеХаралан не мислиш ли ,че е по добре да запомним Петя Дубарова само с нейното творчество? Последната и дума е ТАЙНА. Може би волята и е тази:всичко да си остане тайна, зад голямата къща,само спомен след като тя заспи ,поради измамената си младост.Всички имаме право на съкровени неща които пазим единствено за себе си.Това се отнася и за поетите въпреки,че те разголват душата си в стихове.Аз имам обяснение каква би могла да е причината,но ще го запазя за себе си!Ако си прозорлив и достигнеш до това ,което аз съм разбрала, замисли се над въпроса ми.
ОтговорИзтриванепослепис Една дума е ключова в последните и слова: Прошка. Петя е простила и няма смисъл да се ровим, надълбоко в житейските и тайни.Петя е отнесла своята тайна в гроба и не трябва да обезпокояваме мъртвите. Важното е творчеството и да е живо!
ОтговорИзтриванеAz taka bih raztylkuvala predsmyrtnoto poslanie na Petya Dubarova:
ОтговорИзтриванеizmamena - ubita vjara
mladost - neizzhivjan zhivot
proshka -neka da i prostjat tezi, koito sa ja obichali
syn - uspokoenie
spomen - da si spomnjame za neja
zad stenite na goljamata kyshta - uzhas
TAJNA - da si mislim vinagi:zashto?
Zdravejte Haralan,
ОтговорИзтриванеPrelistvajki stranicite na bloga vi se opitvah da vi opznaja. Bjah prijatno iznenadana, che ste edin mnogo mlad chovek, chetejki otnachalo, misleh, che ste nash vrystnik!!!
Vyzhitena sym ot pogleda vi kym zhivota, ot poetichnata vi dusha i che ima vse osjte mladezhi kato vas. V poslednite godini sviknahme njakaksi da mislim za mladezhta kato dekadentsko javlenie, kato pokolenie na vreme, koeto po-skoro iskame da zabravim.
Petya Dubarova i poezijata i sa tezi, koito me dovedoha do vashija blog. Ne znaja dali ste prochel dnevnika i i kakvo novo mozhete da ni kazhete za neja. Za men e vazhno, zashtoto imam namerenie da preveda stihovete i na nemski ezik. Nejnatata poezija bi zvuchala ednakvo krasivo na vsichki ezici. Neka horata da poznavat krasivata muzika na burgaskoto more i noshnija lunapark...
обичам петя!!!най-сладкия спомен от детството ми е как сгушена в завивките чета откъсите от дневника й,поместени в "Най-синьото вълшебство".... Може би съм чела дневника й около 100 пъти и всеки път сякащ е първи-намирам толкова нови неща за нея.... Била е изключителен талант и прекрасен човек... Ходила съм и в къщата-музей на Петя....треперех от респект,от удивление че се намирам в стаята й.... нямам думи за таланта й.... ПОКЛОН!!!!
ОтговорИзтриванеПетя беше смазана от тоталитарната държава-щяха да й намалят поведението заради аварията в завода за безалкохолни напитки по време на практика.Искаха да я изключат от комсомола.Това я лишаваше от кандидатстване във ВУЗ.Така че хич не е мит.Със смъртта си тя заби страхотен шамар на училище,комсомол,комунизъм.Загина,но не позволи да бъде унижавана.За да замажат скандала,взеха да я митологизират-репресирана и посмъртно реабилитирана от хората,които си умираха от кеф да я пречупят.Петя беше обикновено момиче с изострена чувствителност.Не блестеше с красота,но с нея никога не беше скучно.Познавах я,макар да не сме били приятели.Кой както иска да тълкува сега нейната смърт,но аз знам как беше възприета от нас,нейните връстници през 1979г.Прочетете нейния превод на Време на Роджър Уотърс/Пинк Флойд.Също съм от Бургас и също съм роден през 1962г.Да им прощава Господ,аз не мога да им простя,че я принудиха да се самоубие!Изверги!
ОтговорИзтриванеНеслучайно съм сложил точно този клип най-отдолу на публикацията.
ОтговорИзтриванеТова, че изключването от комсомола те лишава от кандидатсване не го знаех, но като се замисля за онези времена (за които само са ми разказвали) не е странно, а само ужасно.
Все пак Петя Дубарова е една, аз се възхищавам на стиховете ѝ и затова се прекланям пред нея. Съжалявам, че не е жива и не е продължила да пише в по-зряла възраст.
Надявам се, че след като преди време са поругали личността ѝ и са я унижили, поне сега и занапред новите поколения ще я знаят и ще я помнят със стиховете ѝ, а не както сега забелязвам - никога да не са чували нейното име.
Като бях на 14 годишна книгата "Най-синьото вълшебство" случайно попадна в ръцете ми. През следващите няколко години всеки ден четях и препрочитах по нещо, и все откривах нещо ново.Пораснах с нея,откривах себе си, обикнах морето и лунапарка, всичко за което Петя пише-толкова прекрасно и по детски чисто.Научих много от нея, чувствам я толкова близка.И съм сигурна че има много неща които не знаем за нея, много неразказани истории и недописани стихотворения. Доколкото си спомням май някой беше откраднал една от тетрадките и...толкова злоба и завист има на този свят.
ОтговорИзтриванеНаскоро успях да видя и откъса от филма "Трампа", в който участва, прекрасна е!
Винаги съм се чудела защо не се изучава в училище, Вазов, Ботев и т.н. сме ги учили до болка, което е прекрасно, но защо не отеделят няколко учебни часа за Петя, ще е интересно за учениците, свежо и модерно даже да четат и пишат теми върху стихотворенията на тяхна връсничка.Наистина много млади хора дори не са чували за нея.
Поздрави за хубавия блог!
Predstavjam si ogranichenite daskalici na vremeto i dobilite s komunisticheski vryzki postove razni neuki direktorki....Togava ne se pozvoljavashe na obiknovenija chovek da byde neshto po-osobeno, osven ako ne prinadlezhi kym "izbranicite na sydbata". Imahme gi tolkova mnogo! Kolko mnogo krile bjaha podrjazani! Chuvstvitelnostta njamashe mjasto v onzi zhivot i ako njakoi be tolkova ranim kolkoto Petya, to toj ugasvashe nevidim i nechut.
ОтговорИзтриванеPoezijata na tova momiche idva ot drug svjat, mozhe bi tova e svetyt, v kojto se namira sega dushata i - na moreto, na belite pjasyci, mozhe bi tja sega e edna malka mida, zatvorila vsichki choveshki tajni, kakto be pisala...
Бях на 9 когато се самоуби, но много бях впечатлена защото точно тогава пишех и аз..прочела съм почти всичко от нея - невероятен талант и естаствено чувствителните трудно оцеляват..
ОтговорИзтриваневие дори не си представяте какво беше тогава да те изключат от комсомола и да ти намалят поведението щастливи сте че не помните и не знаете нищо за онова време аз бях с намалено поведение това значи няма университет няма работа другарски съд и тормоз и знаете ли защо имах намалено поведение защото спорех с учителката си по литература за характера на хамлет и не приемах нейната гледна точка изправиха ме пред всички учители и инспектори да обеснявам защо имам буржоазно виждане системата уби петя и други като нея не толкова талантливи а на колко уби душите.....
ОтговорИзтриванеПриятелю, възхищавам се на опита ти да обясниш на връстниците си, може би за Петя. Не ми хареса само едно нещо. Казва, че не е добра ученичка. Тя е отлична ученичка. Това, че в дневника си пише за някоя различна от шестица оценка, не значи, че е слаба ученичка. Навсякъде пише как дори и да изглежда разсеяна отговаря адекватно, със стил и с оригинално мнение на зададените към нея въпроси. Поздрав!
ОтговорИзтриване