Нерешителност

Преведох този разказ от английски език. Не знам дали е истински. Надявам се да ви харесва, както разказа, така и превода. Изгубих оригиналния източник, но ще се радвам някой да го посочи.

10 клас

Докато седях в часа по английски език, зяпах момичето, което седеше до мен. Тя беше моят т. нар. "най-добър приятел". Съзерцавах нейната дълга, мека коса и си мечтаех да е моя. Но тя не гледаше на мен по този начин и аз го знаех. След часа, тя дойде при мен и ми поиска плана, който беше изпуснала от предния ден. Дадох й го. Тя ми каза "благодаря" и ме целуна по бузата. Исках да й кажа, че искам да знае, че не искам да сме само приятели. Обичам я, но съм твърде срамежлив, а не знам защо.

11 клас

Телефонът иззвъня. Беше тя. Плачеше и се оплакваше от това, че гаджето й й е разбило сърцето. Тя искаше да дойда, за да не е сама и така и направих. Докато седях до нея на дивана, гледах красивите й очи, мечтаейки си да е моя. След 2 часа, един филм на Дрю Баримор и три пакета чипс тя реши да си ляга. Погледна ме, каза 'мерси' и ме целуна по бузата. Исках да й кажа, че искам да знае, че не искам да сме само приятели. Обичам я, но съм твърде срамежлив, а не знам защо.

Последна година

Деня преди бала тя дойде до шкафчето ми. "Кавалера ми е болен" – каза тя. Той нямаше да ходи, а и аз нямах дама за бала. В седми клас си бяхме обещали, ако никой от двамата си няма партньор, да идем двамата като "най-добри приятели". Така и стана. През нощта, когато всичко бе приключило, аз стоях на входната й врата. Съзерцавах я, докато ми се усмихваше и ме гледаше с кристалните си очи. Исках да е моя, но тя не мисли за мен по този начин и аз знам това. Тогава тя каза: "Прекарах си страхотно, благодаря!" и ме целуна по бузата. Исках да й кажа, че искам да знае, че не искам да сме само приятели. Обичам я, но съм твърде срамежлив, а не знам защо.

В деня на завършването

Мина ден, след това седмица, месец. Докато мигна и вече завършвахме. Гледах как прекрасното й тяло се носеше като ангел докато се качваше на сцената за дипломата й. Исках да е моя, но тя не гледаше на мен по този начин и аз го знаех. Преди всички да се приберат тя дойде при мен с абитуриентското си наметало и шапка. Заплака и я прегърнах. Тогава тя повдигна главата си от рамото ми и каза: "Ти си най-добрият ми приятел, благодаря ти!" и ме целуна по бузата. Исках да й кажа, че искам да знае, че не искам да сме само приятели. Обичам я, но съм твърде срамежлив, а не знам защо.

Няколко години по-късно

Сега седя на пейките в църквата Това същото момиче се омъжва в момента. Гледах я как казва "Да" и отпрашва към новия си жовот, омъжена за друг. Исках да е моя, но тя не ме виждаше по този начин и аз го знаех. Но преди да тръгне, тя дойде при мен и каза: "Ти дойде!". Каза 'благодаря' и ме целуна по бузата. Исках да й кажа, че искам да знае, че не искам да сме само приятели. Обичам я, но съм твърде срамежлив, а не знам защо.

Погребението

Годините се изнизаха, гледах надолу в ковчега, където лежеше момичето, която беше "най-добрият ми приятел". По време на службата, прочетоха част от дневника й, която е писала в ученическите й години. Прочетох следното: "Гледам го и си мечтая да е мой, но той не ме възприемаше по този начин и аз го знам. Искам да му кажа, че искам да знае, че не искам да сме само приятели. Обичам го, но съм твърде срамежлива, а не знам защо. Иска ми се да ми каже, че ме обича!". "И на мен ми се искаше…", мислех аз и плачех.