За вас
Петя Дубарова
След като правих презентация за Петя Дубарова, четох дневника й, стиховете й, преводите й и слушах песни по нейни стихотворения няма как да не пиша за тази велика българска поетеса. Искрено се учудих, че някои мои връстници не знаят коя е тя, така че ще се опитам да предам накратко живота й. Родена е на 25 април 1962 г. и се самоубива през 1979 г. ненавършила 18 години. Пише разкази и стихотворения от 9-годишна, под наставничеството на майка си, Христо Фотев и Григор Ленков. От 10-годишна води личен дневник, откъдето разбираме как е възприемала околния свят. Тя едновременно е била дете и човек сякаш от друга епоха. Тя е бунтарка, не много добра ученичка, красива; всички са се влюбвали в нея. На нея това й е харесвало, но има само една единствена, неосъществена любов с шведа Пер, когото вижда само веднъж и след това си пишат няколко години. Петя Дубарова участва и във филма на Георги Дюлгеров "Трампа". Стиховете й са страхотни. Пише сякаш има голям житейски опит зад гърба
Хари,вече съм ти го казвала, но -Ти си велик!!!
ОтговорИзтриванеМного е вярно всичко което си написал, а напоследък и аз си мисля за бъдещето точно такива неща... И пак... Велико!
Здрасти, Хари.
ОтговорИзтриванеИдвaм от време на време да те чета, но чак сега се осмелявам да коментирам. Поздравления за резултатите в СУ!
Та за приятелството - много ме трогна тази песен и се сетих да споделя, че с някои приятели от гимназията (ЕГ Пазарджик) не сме се загубили и все още има какво да си кажем. А завършихме през 2002. И не, не сме се виждали често, най-много веднъж-два пъти в годината (аз учех във Франция, страната на изневярата, както е известна в твоите сюжети:). На срещата на класа преди две години се намерихме и с 5-6 от по-близките завършихме вечерта в дискотека "Ларго". Атмосферата там беше чисто чалга, защото деляхме дансинга с половин стадион народ и предвождащата ги фолк дива. Ние бяхме пристигнали първи, но това не беше повод те да не си купонясват. Всъщност, и аз нас не беше. Не бях се забавлявала друг път на чалга парти, ама с мойте хора и това стана.
Сега съм в Париж, но ще ходя на рожден ден на една съученичка, която се установи тук. След месец пък ще потувам за Софето и се надявам да успеем да се видим и с останалите.
Исках да те предупредя обаче, че и в университета се завръзват приятелства от истинските (като легендите за казармата и родилното). През януари ходих на преброяване на випуска на факултета (без мен къде ли бива:) - пак мили физиономии и уговорки как ще си гостуваме и т.н. Само за едно се опасявам - ако работиш още от първи курс, може да ти е трудно за някои изпити, а и с колегите да не се запознаете, както си трябва. На бира с приятели-колеги е екстра, а още по-екстра е, ако преди това сте преминали и през някои трудни моменти заедно. Много наставнически взе да става този коментар. Айде, още веднъж честито студент! И да идеш на бала с костюм и мадама!!
Golqm!
ОтговорИзтриване@wess,
ОтговорИзтриванеИ ти мислиш такива неща, защото виждаш колко слаб понякога е възела на приятелството.
@lindyhopper,
Благодаря за обширнито ти мнение. Наистина разбрах какво искаш да ми кажеш. На бала задължително с костюм :), а за догодина ще внимавам.
@Али,
Мерси, мерси!
Ех Хари, Хари нещо ни удари носталгията от рано и всички започнахме да си пишем по блоговете за издването на края на това прекрасно време. Аз вярвам че все пак ще си запазим контактите повечето.
ОтговорИзтриванеПП: Нали щяхме да си правим софтуерна фирма, бая често ще се виждаме :P
А дано!
ОтговорИзтриванеКато споменаваш възел се сещам за една мисъл- "Приятелството е връв, която ако се скъса не може да се завърже без да има възел." Много е подходяща за темата и според мен много вярна.
ОтговорИзтриванеА за възлите на приятелството , да ти кажа никога не са били здрави. В интерес на истината съм на мнение, че за да бъдат здрави трябва постоянно да ги затягаме, да не ги оставяме без наблюдение иначе просто ще се развържат и може дори да не остане спомен... А също мисля че има и значение качеството на възела...
Някои възли като ги затягаш се късат.
ОтговорИзтриванеИдеята ми беше също за това кого наричаме приятел.
Малко мисли за приятелите и за истинските приятели.
Понякога отношенията дори с много близки приятели изстиват много бързо. За съжаление от собствен опит научих, че понякога това е по-добре да се случи.
още малко мисли
Как сме се депресирали.. само ние си знаем :D Силно се надявам всичко това да продължи и занапред (както вече казах някъде в моя блог) и поздравления за страхотно написаната история :Р
ОтговорИзтриванеЕеее какви сме се събрали само, аз пък вярвам, че никога няма да се забравим, независимо от обстоятелствата :)
ОтговорИзтриванеНещата са като проклетата синоптична прогноза на Балийска- в понеделник си с ботушки, в сряда по потник и пот..:))
ОтговорИзтриванеХай:)
Малко вероятно е да се забравим, а дали ще се запазят приятелствата зависи от нас самите - никога нищо не е само едностранно. Тук Вес е много права няма смисъл да плачем за нещо, зависещо само от нас...
ОтговорИзтриване