С вкус на снежинка

С вкус на снежинка


Вървя във студа
и крача в снега.

Нежно ме целува капка вода -
само снежинка била.
Стопява се в топлите устни -
без никакви чувства.

Но ѝ се усмихвам аз
и по-весел става тоз час.

Нищо не е една снежника,
ала е крехка, и дивна и сладка.
Толкова млада, толкова малка,
но бързо поражда усмивка.

Вървя си аз и отивам на среща...

Нежно ме целува красива жена...
Тоест измамна била.
Жадно поглъща моите устни - 
без никакви чувства!

Но пленявам се аз
 и по-лъжовен става тоз час!

О, какво е една жена?
Изящна, дивна, порочна...
Толкова млада, толкова сочна...
Ала бързо поражда злина.

Целуна ме една жена
с вкус на снежинка...

Целувка за миг...
И това е.


С вкус на снежинка
На всички жени-снежинки.

Коментари

  1. Идеята за стихотворението ми дойде изневиделица, когато една снежника в полета си се разтопи на устните ми - изчезна за миг, но усещането за нея трая дълго.

    ОтговорИзтриване
  2. Браво, Хари!
    Зимата пишеш стихове.
    Хубави са - продължавай!

    ОтговорИзтриване
  3. @Ali,

    "Ала бързо поражда злина."

    Позна това на кой ми напомня :D :D

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Петя Дубарова

Червен пръстен - Blog Challenge 2