С вкус на снежинка
С вкус на снежинка
Вървя във студа
Вървя във студа
и крача в снега.
Нежно ме целува капка вода -
само снежинка била.
Стопява се в топлите устни -
без никакви чувства.
Но ѝ се усмихвам аз
и по-весел става тоз час.
Нищо не е една снежника,
ала е крехка, и дивна и сладка.
Толкова млада, толкова малка,
но бързо поражда усмивка.
Вървя си аз и отивам на среща...
Нежно ме целува красива жена...
Тоест измамна била.
Жадно поглъща моите устни -
без никакви чувства!
Но пленявам се аз
и по-лъжовен става тоз час!
О, какво е една жена?
Изящна, дивна, порочна...
Толкова млада, толкова сочна...
Ала бързо поражда злина.
Целуна ме една жена
с вкус на снежинка...
Целувка за миг...
На всички жени-снежинки.
Идеята за стихотворението ми дойде изневиделица, когато една снежника в полета си се разтопи на устните ми - изчезна за миг, но усещането за нея трая дълго.
ОтговорИзтриванеБраво, Хари!
ОтговорИзтриванеЗимата пишеш стихове.
Хубави са - продължавай!
Mnogo e dobroo! Bravo nashto momche :d
ОтговорИзтриване@Ali,
ОтговорИзтриване"Ала бързо поражда злина."
Позна това на кой ми напомня :D :D