А аз те чаках
След като съчиних това стихотворение в блога на Василена Вълчанова не мога да се сдържа да не го публикувам и тук. Дано да ви хареса!
А аз те чаках!
Аз те чаках дълго, много дълго Ти беше с друг уви А аз чаках дълго Чаках обещания дори Чаках вяра, чаках надежда Всичко беше във фалшиви одежди Ти забрави миналото Не помнеше вече коя си Аз потънах в нищото Ти погуби любовта си Сега спирам аз да те чакам Сега съм сам, без да очаквам А ти се луташ в мрака сама И търсиш моята душа Не, няма пак да се намерим Няма да бъде както преди Чуй, сърцето ми крещи Трябва ли живота си да тровим? А аз те чаках!
Както виждате от предната публикация за нерешителността в любовта, не чакайте, за да изразите чувствата си или каквото и да е друго, когато сърцето ви говори.
Коя болест те е разболяла в последно време Хари? Да не си се влюбил нещо...
ОтговорИзтриванеИли разлюбил...
ОтговорИзтриванеНе е болест, а лечение - бавно, но сигурно.
Ааааа ето какво ти ставало напоследък- прилагал си лечение...
ОтговорИзтриванеСтрахотно стихотворение!
ОтговорИзтриванеМного ми хареса стихотворението, има чувтсва в него или поне аз си ги усещам :) Но позволи ми да ти отговоря с друго стихотворение (няма да го пиша цялото):
ОтговорИзтриване"…а устните две други устни чакат
сърцето моли другото сърце
във неочаквани стенанния на мрака -
ръцете чакат други две ръце
…и рамото очаква друго рамо,
а самотата друга самота -
ако това очакване го няма
изгубили сме всичко на света"
Да, има чувства, но са противоречиви...
ОтговорИзтриванеА стихотворението е страхотно, намерих го цялото и определено е важно да го има поне очакването...
Благодаря!