А аз те чаках

След като съчиних това стихотворение в блога на Василена Вълчанова не мога да се сдържа да не го публикувам и тук. Дано да ви хареса!

А аз те чаках!

Аз те чаках дълго, много дълго
Ти беше с друг уви
А аз чаках дълго
Чаках обещания дори

Чаках вяра, чаках надежда
Всичко беше във фалшиви одежди

Ти забрави миналото
Не помнеше вече коя си
Аз потънах в нищото
Ти погуби любовта си

Сега спирам аз да те чакам
Сега съм сам, без да очаквам
А ти се луташ в мрака сама
И търсиш моята душа

Не, няма пак да се намерим
Няма да бъде както преди
Чуй, сърцето ми крещи
Трябва ли живота си да тровим?

А аз те чаках!
Както виждате от предната публикация за нерешителността в любовта, не чакайте, за да изразите чувствата си или каквото и да е друго, когато сърцето ви говори.

Коментари

  1. Alhzar18 февруари, 2010 13:24

    Коя болест те е разболяла в последно време Хари? Да не си се влюбил нещо...

    ОтговорИзтриване
  2. hkdobrev18 февруари, 2010 13:33

    Или разлюбил...
    Не е болест, а лечение - бавно, но сигурно.

    ОтговорИзтриване
  3. Веселина19 февруари, 2010 14:37

    Ааааа ето какво ти ставало напоследък- прилагал си лечение...

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен22 февруари, 2010 11:50

    Страхотно стихотворение!

    ОтговорИзтриване
  5. Queen S and Queen B09 май, 2010 11:24

    Много ми хареса стихотворението, има чувтсва в него или поне аз си ги усещам :) Но позволи ми да ти отговоря с друго стихотворение (няма да го пиша цялото):

    "…а устните две други устни чакат
    сърцето моли другото сърце
    във неочаквани стенанния на мрака -
    ръцете чакат други две ръце
    …и рамото очаква друго рамо,
    а самотата друга самота -
    ако това очакване го няма
    изгубили сме всичко на света"

    ОтговорИзтриване
  6. hkdobrev09 май, 2010 11:43

    Да, има чувства, но са противоречиви...

    А стихотворението е страхотно, намерих го цялото и определено е важно да го има поне очакването...

    Благодаря!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Петя Дубарова

След като правих презентация за Петя Дубарова, четох дневника й, стиховете й, преводите й и слушах песни по нейни стихотворения няма как да не пиша за тази велика българска поетеса. Искрено се учудих, че някои мои връстници не знаят коя е тя, така че ще се опитам да предам накратко живота й. Родена е на 25 април 1962 г. и се самоубива през 1979 г. ненавършила 18 години. Пише разкази и стихотворения от 9-годишна, под наставничеството на майка си, Христо Фотев и Григор Ленков. От 10-годишна води личен дневник, откъдето разбираме как е възприемала околния свят. Тя едновременно е била дете и човек сякаш от друга епоха. Тя е бунтарка, не много добра ученичка, красива; всички са се влюбвали в нея. На нея това й е харесвало, но има само една единствена, неосъществена любов с шведа Пер, когото вижда само веднъж и след това си пишат няколко години. Петя Дубарова участва и във филма на Георги Дюлгеров "Трампа". Стиховете й са страхотни. Пише сякаш има голям житейски опит зад гърба
Чети още ...

Червен пръстен - Blog Challenge 2

Младежът с черното яке трескаво търсеше подарък за нея. Просто трябваше да й купи нещо. Обикаляше магазините един след друг. Не се решаваше на нищо. "Знам, че обича плюшени играчки, но това няма да промени нищо" - мислеше си той. Не се бяха виждали от около месец. Тя беше на стаж в чужбина, но преди да замине нещо се случи. Не се бяха скарали. Никога не се бяха карали. Просто нещо между тях тихомълком се счупи. Тя не отговаряше на имейлите му и той се притесняваше да не би да я е наранил прекалено много. Влизаше и излизаше. Магазин след магазин. Беше объркан. През този един месец - без никакъв досег с нея, си беше мислел какви ли не неща. Но знаеше, че въпреки всичко тя много го обича. Изведнъж си спомни, че преди време й беше обещал да й купи бижу. Без тя да го моли. Просто така. Знаеше, че не разполага с много пари, но все щеше да намери нещо. Красиво колие, пречупващо слънчевите лъчи; гривна с талисманчета или нежни обеци. Никога не беше поглеждал красиво извития и и
Чети още ...