Лунни обръчи
Луната е толкова искряща.
Бяла е дори.
Заслепява те с неповторима красота.
Неповторима до следващия път.
Когато друго пълнолуние ще има.
Тогава, тя пак ще заслепява.
Ще мислиш - друга е сега.
Но тя е същата измамна и блестяща, тази "новата" луна.
Но ти си друг.
За тебе всичко е различно.
Гледаш я в захлас.
Сякаш обръчи около нея има.
Приласкава те с вълшебния си глас.
Поглъща те с обръчи сребристи.
Мислиш, че виждаш своята любов
в образ бял и неповторим.
Но всъщност гледаш една луна сама.
Студено тяло.
Без въздух или топлина.
Гледаш я, но не виждаш даже тази измислена луна,
а само слънчеви лъчи.
Отразени в твоята душа.
Напразно пораждащи наслада.
Вярваш, че радост има.
Че любовта е вечна.
Любов има само в твоята душа.
Коментари
Публикуване на коментар