Лунни обръчи

Луната е толкова искряща.

Бяла е дори.

Заслепява те с неповторима красота.

Неповторима до следващия път.

Когато друго пълнолуние ще има.

Тогава, тя пак ще заслепява.

Ще мислиш - друга е сега.

Но тя е същата измамна и блестяща, тази "новата" луна.

Но ти си друг.

За тебе всичко е различно.

Гледаш я в захлас.

Сякаш обръчи около нея има.

Приласкава те с вълшебния си глас.

Поглъща те с обръчи сребристи.

Мислиш, че виждаш своята любов

в образ бял и неповторим.

Но всъщност гледаш една луна сама.

Студено тяло.

Без въздух или топлина.

Гледаш я, но не виждаш даже тази измислена луна,

а само слънчеви лъчи.

Отразени в твоята душа.

Напразно пораждащи наслада. 

Вярваш, че радост има. 

Че любовта е вечна. 

Любов има само в твоята душа.