Философско есе по Лудвиг Витгенщайн

"Границите на моя език означават границите на моя свят"

Лудвиг Витгенщайн

Логико-философски трактат

Австрийският философ Лудвиг Йозеф Йохан Витгенщайн изказва това твърдение в своя Логико-философски трактат. Витгенщайн работи в областта на логиката, философията на математиката, философията на разума и философията на езика. За езика той казва: "Езикът е част от нашия организъм и е не по-малко сложен от него.", "Философията по никакъв начин не може да се сблъска с действителната употреба на езика. В крайна сметка може само да го опише.".

Какво е езикът? Как мислим, чрез нашия език и можем ли да мислим извън неговите граници. Какъв е пределът на нашето изразяване? Съществува ли нашият свят извън този предел? Ако не се изразяваме и не споделяме, можем ли да кажем, че нямаме собствен свят?

Според мен моя език е съвкупността от всички средства да мисля, разсъждавам, да се изразявам и споделям с другите. Лудвиг Витгенщайн казва: "Важните мисли на човек могат да се изразят, защото могат да бъдат споделени.". Когато мислим и разсъждаваме, ние го правим само, чрез думите, които знаем, визуалните картини, които сме виждали или си представяме образи. Общуваме, като обменяме думи, жестове, докосвания. Възприемаме всичко около нас само, чрез нашия език. Дори да не общуваме с никого, освен с нас самите, мислите ни за света не могат да излязат извън границите на нашия език. Ще се позова на Витгенщайн, който в тази връзка казва: "Всичко, което знам е това, което мога да изразя.".

Езикът е средство за общуване между хората, за размяна на мисли, чувства, впечатления с помощта на звуци, жестове и графични знаци. Ние използваме нашия език, не само когато общуваме с другите, но и когато мислим и разсъждаваме. Аз мисля, че нашия собствен свят е това, което възприемаме от външния свят и това, което създаваме в своя.

Ние възприемаме, т.е. асимилираме външния свят, чрез своя език. Стигаме до собствени изводи, използвайки своя език и бидейки ограничавани от него. Мислите ни не принадлежат на нашия език, но са ограничени от него. Поради тази причина личният ни, собствен свят е ограничен от нашите възможности за възприемане и изразяване. Нашият свят не може и няма да надмине предела на на езика ни. Можем да увеличим границите на мислите ни като увеличаваме начините и средствата, с които да ги възприемаме и изразяваме. "Ако използваме различен речник или говорим различен език, бихме разкрили един различен свят.", казва Витгенщайн.

Смятам, че няма предел на изразяване, който човечеството никога не би могло да стигне и надмине. Хората от поколение на поколение се усъвършенстват. Аз вярвам, че се развиваме и развитието ни ще е най-изразено в нашата комуникация и в положителен и в отрицателен аспект. За да увеличим границите на света си единствено разширяваме границите на езика си.

Ще направя сравнение между един ограничен, изолиран и слабообразован човек и един високообразован, интелигентен и социален човек. Ако изолираният се запознае със заобикалящия свят на социалния човек, той не би го възприел по същия начин. Но не може да се каже, че за него този свят не съществува. Той би го интерпретирал в своя собствен свят и мисли в границите на своя език, разбиране и възприемане. Нищо от този свят няма да съществува за слабоинтелигентния извън предела на на възприемането му.

А какво е тогава светът за едно бебе? За него това е собственото му тяло. То не може да различава действителността. Бебето възприема околния свят само като картини и звуци. То не може дори да различи контурите на предметите. В собствения му свят не съществуват мисли и разсъждения, а само образи, желания и усещания. Постепенно това се променя; колкото повече се научава да общува с думи, жестове и действия, толкова по-добре възприема външния свят и изразява своя собствен. Тоест, то разширява границите на своя език, за да разшири границите на своя свят.

Често свързваме думите 'изразяване' и 'споделяне' с другите около нас. Но когато мислим и разсъждаваме, анализираме и изследваме, ние всъщност общуваме със себе си. Споделяме мисли, доводи, изводи с вътрешното си аз. И го правим посредством нашия език. Това показва, че не можем да разсъждаваме пълноценно, ако нямахме способността или познанията да общуваме дори със себе си, както малките бебета или някои умствено пострадали хора. Затова твърдя, че ако не се изразяваме и не споделяме със себе си и околните, то ние нямаме собствен свят.

Винаги трябва да се стремим към съвършенство, за да постигнем поне частица от него. Подобрявайки начините си на комуникация с другите, развиваме и допълваме комуникацията с нас самите. Така разкриваме по-добре нашия свят, възприемаме по-пълно външния и успяваме да изразим по-ефикасно нашия вътрешен, личен свят. Независимо дали, чрез учене на нов език, откриване на изцяло нов начин за комуникация, увеличаване броя на хората, с които общуваме или по друг начин, ние усъвършенстваме нашите мисли и увеличаваме собствения си свят. Нека разширяваме езика си и комуникацията си, защото човешкият свят няма граници.

--------------------
Написах това есе през юни 2009 г. 'по поръчка' на преподавателката ми по философия за оформяне на края на учебната година. Тази сутрин го прочетох отново и реших да го споделя, както обещах в Twitter. Като изключим многото повторения мисля, че е OK.