Пълна лудост

Представяте ли си, че лекарствата за онкоболни деца в България са безплатни (плащат се от държавата) ? А представяте ли си, че ги няма в България?!?! Фирмите вносители нямат печалба да ги внасят! Също така е ужасно скъпо и незаконно да си ги набавиш от чужбина! И какво си мислите, че правят родителите на горките деца?! Набавят си ги, разбира се – иначе децата им ще умрат. Аз все още не мога да си изясня целия този абсурд. Ще се опитам поне да ангажирам повече хора.

Всичко това разбрах от статията на Деничеро Двоен стандарт. Още проблема четете тук. Някои майки правят зов за помощ, но има ли кой да ги чуе.

Замислете се поне за миг. Ако не сте разбрали за какво говоря или нехаете поне последвайте горните връзки.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Петя Дубарова

След като правих презентация за Петя Дубарова, четох дневника й, стиховете й, преводите й и слушах песни по нейни стихотворения няма как да не пиша за тази велика българска поетеса. Искрено се учудих, че някои мои връстници не знаят коя е тя, така че ще се опитам да предам накратко живота й. Родена е на 25 април 1962 г. и се самоубива през 1979 г. ненавършила 18 години. Пише разкази и стихотворения от 9-годишна, под наставничеството на майка си, Христо Фотев и Григор Ленков. От 10-годишна води личен дневник, откъдето разбираме как е възприемала околния свят. Тя едновременно е била дете и човек сякаш от друга епоха. Тя е бунтарка, не много добра ученичка, красива; всички са се влюбвали в нея. На нея това й е харесвало, но има само една единствена, неосъществена любов с шведа Пер, когото вижда само веднъж и след това си пишат няколко години. Петя Дубарова участва и във филма на Георги Дюлгеров "Трампа". Стиховете й са страхотни. Пише сякаш има голям житейски опит зад гърба
Чети още ...

Червен пръстен - Blog Challenge 2

Младежът с черното яке трескаво търсеше подарък за нея. Просто трябваше да й купи нещо. Обикаляше магазините един след друг. Не се решаваше на нищо. "Знам, че обича плюшени играчки, но това няма да промени нищо" - мислеше си той. Не се бяха виждали от около месец. Тя беше на стаж в чужбина, но преди да замине нещо се случи. Не се бяха скарали. Никога не се бяха карали. Просто нещо между тях тихомълком се счупи. Тя не отговаряше на имейлите му и той се притесняваше да не би да я е наранил прекалено много. Влизаше и излизаше. Магазин след магазин. Беше объркан. През този един месец - без никакъв досег с нея, си беше мислел какви ли не неща. Но знаеше, че въпреки всичко тя много го обича. Изведнъж си спомни, че преди време й беше обещал да й купи бижу. Без тя да го моли. Просто така. Знаеше, че не разполага с много пари, но все щеше да намери нещо. Красиво колие, пречупващо слънчевите лъчи; гривна с талисманчета или нежни обеци. Никога не беше поглеждал красиво извития и и
Чети още ...