Интервюираха ме за вестник "Знаме"

Знам, че пак пиша с голямо закъснение, но по-добре късно отколкото никога. На 10 декември тази година Тодор Гроздев ми взе интервю за вестник "Знаме".  Поговорихме си за доста неща. Все пак от вестника вече ме интервюираха за филма, така че в тази статия наблегнаха повече на сайта. Сега ви представям пълното интервю само като снимка, а по-нататък може и да го набера за пред Google ;-).

Коментари

  1. Николай Стоицев29 декември, 2009 00:24

    Брей, Хари, цяла цветна страница само за теб. Браво. Тук е мястото да похваля вестник Знаме за техните телепатични способности. Мен последния път ме интервюираха без да разбера. Дано при теб да не е така.

    ОтговорИзтриване
  2. hkdobrev29 декември, 2009 00:30

    При мен определено не беше така. Интервюираха си ме лично, но не отричам, че имат телепатични способности.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Петя Дубарова

След като правих презентация за Петя Дубарова, четох дневника й, стиховете й, преводите й и слушах песни по нейни стихотворения няма как да не пиша за тази велика българска поетеса. Искрено се учудих, че някои мои връстници не знаят коя е тя, така че ще се опитам да предам накратко живота й. Родена е на 25 април 1962 г. и се самоубива през 1979 г. ненавършила 18 години. Пише разкази и стихотворения от 9-годишна, под наставничеството на майка си, Христо Фотев и Григор Ленков. От 10-годишна води личен дневник, откъдето разбираме как е възприемала околния свят. Тя едновременно е била дете и човек сякаш от друга епоха. Тя е бунтарка, не много добра ученичка, красива; всички са се влюбвали в нея. На нея това й е харесвало, но има само една единствена, неосъществена любов с шведа Пер, когото вижда само веднъж и след това си пишат няколко години. Петя Дубарова участва и във филма на Георги Дюлгеров "Трампа". Стиховете й са страхотни. Пише сякаш има голям житейски опит зад гърба
Чети още ...

Червен пръстен - Blog Challenge 2

Младежът с черното яке трескаво търсеше подарък за нея. Просто трябваше да й купи нещо. Обикаляше магазините един след друг. Не се решаваше на нищо. "Знам, че обича плюшени играчки, но това няма да промени нищо" - мислеше си той. Не се бяха виждали от около месец. Тя беше на стаж в чужбина, но преди да замине нещо се случи. Не се бяха скарали. Никога не се бяха карали. Просто нещо между тях тихомълком се счупи. Тя не отговаряше на имейлите му и той се притесняваше да не би да я е наранил прекалено много. Влизаше и излизаше. Магазин след магазин. Беше объркан. През този един месец - без никакъв досег с нея, си беше мислел какви ли не неща. Но знаеше, че въпреки всичко тя много го обича. Изведнъж си спомни, че преди време й беше обещал да й купи бижу. Без тя да го моли. Просто така. Знаеше, че не разполага с много пари, но все щеше да намери нещо. Красиво колие, пречупващо слънчевите лъчи; гривна с талисманчета или нежни обеци. Никога не беше поглеждал красиво извития и и
Чети още ...