Да пиша

Реших да пиша повече в блога. За повече неща. По-често (съмнявам се да успея ежедневно).

В последния месец имаше 2-3 неща, които ми заемаха мислите, а не можех да пиша за тях. Също така попивам огромно количество информация на ден като гъба. Дотук с оправданията. Като си организирам времето, прекарано на компютъра и времето ми въобще, ще мога да публикувам по-често.

Можете в бъдеще да очаквате повече технологични статии и други някои интересни неща, които срещам в уеб пространството и във физическия свят.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Петя Дубарова

След като правих презентация за Петя Дубарова, четох дневника й, стиховете й, преводите й и слушах песни по нейни стихотворения няма как да не пиша за тази велика българска поетеса. Искрено се учудих, че някои мои връстници не знаят коя е тя, така че ще се опитам да предам накратко живота й. Родена е на 25 април 1962 г. и се самоубива през 1979 г. ненавършила 18 години. Пише разкази и стихотворения от 9-годишна, под наставничеството на майка си, Христо Фотев и Григор Ленков. От 10-годишна води личен дневник, откъдето разбираме как е възприемала околния свят. Тя едновременно е била дете и човек сякаш от друга епоха. Тя е бунтарка, не много добра ученичка, красива; всички са се влюбвали в нея. На нея това й е харесвало, но има само една единствена, неосъществена любов с шведа Пер, когото вижда само веднъж и след това си пишат няколко години. Петя Дубарова участва и във филма на Георги Дюлгеров "Трампа". Стиховете й са страхотни. Пише сякаш има голям житейски опит зад гърба ...
Чети още ...

Червен пръстен - Blog Challenge 2

Младежът с черното яке трескаво търсеше подарък за нея. Просто трябваше да й купи нещо. Обикаляше магазините един след друг. Не се решаваше на нищо. "Знам, че обича плюшени играчки, но това няма да промени нищо" - мислеше си той. Не се бяха виждали от около месец. Тя беше на стаж в чужбина, но преди да замине нещо се случи. Не се бяха скарали. Никога не се бяха карали. Просто нещо между тях тихомълком се счупи. Тя не отговаряше на имейлите му и той се притесняваше да не би да я е наранил прекалено много. Влизаше и излизаше. Магазин след магазин. Беше объркан. През този един месец - без никакъв досег с нея, си беше мислел какви ли не неща. Но знаеше, че въпреки всичко тя много го обича. Изведнъж си спомни, че преди време й беше обещал да й купи бижу. Без тя да го моли. Просто така. Знаеше, че не разполага с много пари, но все щеше да намери нещо. Красиво колие, пречупващо слънчевите лъчи; гривна с талисманчета или нежни обеци. Никога не беше поглеждал красиво извития и и...
Чети още ...