Отдавна не съм минавал през това приятно място блога ми. Щях да ви пиша за това, че бях в Китен на море, но реших, че ще оставя преживяното за себе си (както още много от случките през лятото). Хубаво беше на морето. Но вече идва 15 септември. А какво означава това? Ще отидем в сградата, която наричаме наш'то училище – даскалото. Винаги ще си остане такова. Винаги ще бъде МГ-то. Но ние вече няма да сме негови ученици. Ще видим следващите, тези след нас. Ще видим хъса в очите на абитуриентите и страха в тези на зайците. Те няма и да подозират, че се вълнуваме повече от тях. Вдъхновен от писанията на Вес, ме налегнаха едни мисли. Днес бях(ме) в даскалото. Видяхме се с учители, поговорихме, усмихвахме се, беше тъжно и прочие – нищо странно. Но се бяхме превърнали от ученици във възпитаници. Вече не сме част от МГ-то, а само сме оставили една част от нас, която сега ни изглежда важна, а след броени месеци няма да има никакво значение. Всичко ще зависи от нас самите и личността в на...
